BONO SHKODROV

Основната причина за настоящето изследване са големия брой тюркски рунически знаци, които са еднакви или подобни на писмените знаци на нашите древни предци Българите. Това е дало главното основание на голяма част от изследователите в продължение на почти два века, а също и сега, да причисляват българите към тюрките!

Друга причина за това изследване, са констатираните от нас фалшификации и манипулации с истината за историята на българите и великите сибирски народи.

В нашето изследване “Писмените знаци на старите българи и връзката им с древните цивилизации”, на основание археологически факти, датирани преди средата на ІХ в. доказахме, че писмената система на “старите българи” се състои от 132 знака/прил. Табл.№1/. В същото изследване, чрез графичен сравнителен анализ на коректно датирани по време археологически обекти с “тюркски рунически знаци” , установихме като еднакви или подобни 35 графични знака/табл.№5/.

Според най-авторитетния руски изследовател на този проблем Кыизласов, писмената система на тюрките се състои от 38 знака. Тя е археологичиски доказана по време на І Тюркски хаганат и е взаимствана от согдийското писмо. Направеният от нас графичен сравнителен анализ на т.н.”согдийско писмо”, обаче показва, че в тази фаза от времето-VІ в.,то няма нищо общо с тюркските рунически знаци? В сравнителния анализ бяха включени всички общодостъпни обекти чрез книжни и интернет публикации и се установи, че между тюркските рунически знаци и согдийското писмо във посоченото от Кызласов време, няма почти нищо общо. Напротив, в археологически обекти и надписи в региона на Бактрия от ІV- ІІв.пр.Хр. те имат графична еднаквост или сходство с писмените знаци на старите българи.

За изясняването на този проблем не допринася огромното количество изследвания на проблема “Тюрки” в последните два века, включително и подробният обобщителен критичен анализ на Лев Гумильов- “Древните тюрки-великият тюркски хаганат”. Повечето от тези изследвания по най-различни начини игнорират ролята и значението на българите и принизяват честта и достойнството на великите сибирски народи, носители на друг вид морал, религия и култура.

За изясняването на този проблем се налага да проникнем в историческото минало на т.н.”ТЮРКИ”, носители и ползватели на “ТЮРКСКИ” рунически знаци.

Според оцелелите във времето Български летописи ”Джагфар тарихы”/том 1, 2 и 3. Оренбург.1992-1997/, древната родина на българите е планинския масив Урал и околните равнинни области- река Волга и река Об:

· Иджик, първият български вожд=цар=владетел/14953-14653г.пр.Хр./ и неговата жена Танбит обединили седем родствени племена АРА и УРА и в Уралския регион образували държавата ИДЕЛ. В чест на ИДЖИК всички представители на ИМЕНСКАТА и САРМАТСКАТА династии били наричани и “ИДЖИБАК”./том 3.стр.81/. При лоши климатични условия, обединените Именски родове, обитавали Уралските пещери.

Археологически останки във вид на рисунки и петроглифи от този период има в пещерите Ямзы-Таш и Шульган-Таш. Когато жените им започнали да раждат мъртви деца, Иджик с мъжете, които били отлични стрелци с лък, отишли в планината Хон, където КИТАИТЕ-ТЮРКИ им се подчинили. Те били мръсни, никога не се миели, ядели сурово месо, а бълхите и въшките по своето тяло ги изяждали подобно на вълците, защото вярвали, че тяхният бог е Вълкът.

Иделците на Иджик имали различна философия и вяра във всемогъществото на Небесния свят и Бог Тангра и неговите пратеници в дар на хората – Слънцето и Огънят. Жените на китаите-тюрки/ тук става очевидно въпрос за жълтата раса/ се съвукоплявали безразборно. Иделците на Иджик имали отвращение от техния образ и начин на живот. Те взимали малки момичета, които възпитавали по свой начин, а когато порастнели, се оженвали за тях. Така възникнали хоните. А за конете, които китаите-тюрки ползвали само във вид на сурово месо, Иджик обучил своите стрелци на езда и на грижа на всеки от тях за своя кон. /том 1.стр.7-8/.

Скални рисунки, източно от планинския масив на Урал свидетелстват за притежанието и грижата за опитомения кон. Във времето на един от наследниците на Иджик /10-хилядолетие/ има сведение за графичен знак №50 и №51 на върховния Бог Тангра/табл.№1/. В нашето изследване установихме, че тези два знака продължават да съществуват до края на ІХ в. в Аспарухова България. Нещо повече, във втората част, при графичен сравнителен анализ на подводен археологически обект от Неолита/табл.№8/, стигнахме до заключение, че преди геологическата катастрофа в Черно море, наричана “Потопът на Ной”, има убедителни доказателства за съществуването на предходна цивилизация “Х”. Графичният сравнителен анализ на писмените знаци на Старите Българи и знаците в табл.№8 почти напълно съвпадат.

· Астрономическите познания и календарът на българите в смисъла на гореизложеното, би следвало по-внимателно да бъдат видяни от изследователите, свързано с археологическия обект “АРКАИМ”, който е може би предшественик на “СТОУНХЕНДЖ”. Друг подобен обект е “АРЖАН”- “ДОЛИНАТА НА ЦАРЕТЕ”, в региона на централен Сибир. Обектът Аржан има подобие с на името на майката на Кан Кубрат АК-Жан, внучка на Ел Каган Истеми/том 3 стр.96/.

· Херодот, в описанието за войната на цар Дарий срещу Скитите, локализира местоживелищата на савроматите в региона на сегашна Украйна, а на царските скити в региона на Урал.

· Александър Велики в региона на Бактрия приема делегация на скитите с местоживелища и земи, общи с тези на сарматите, северно от река Таниас/Сърдаря/. Предводителят на двадесетте конници му казва: “...Ние не желаем да робуваме или да заповядаме на когото и да било. На нас са ни дадени дарове...яремът с воловете, ралото, копието и патерната. Тях използваме и с приятелите си и срещу неприятелите. На приятелите си даваме плодове придобити с труда на воловете. С патерната изливаме вино на безсмъртните богове, с тяхна помощ поразяваме неприятелите си със стрела отдалеч, а с копието отблизо...Ние предпочитаме пустите и недокоснати от човешка ръка земи повече, отколкото градовете и цветущите поля...приятелството между равни е най-силно, а равни са тези, които не се заплашват един друг с насилие...”./Квинт Курций Руф/.

СВЪРЗАНО С ГОРЕКАЗАНОТО УСТАНОВЯВАМЕ, ЧЕ ЛИНГВИНИСТИЧНИЯ ПОДХОД ЗА ”ОБЕДИНЕНИЕ” НА НАРОДИТЕ ОТ СРЕДНА АЗИЯ И СИБИР ПОД ОБЩО НАИМЕНОВАНИЕ “ТЮРКИ”, Е НЕКОРЕКТЕН И СЕ НАЛАГА НОВО ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОБЛЕМА ЗА ВЕЛИКАТА СИБИРСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.ПОРЕДИЦА НЕКОРЕКТНИ ФРАГМЕНТИ В РАННАТА ФАЗА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ, СЪЩО НАЛАГАТ НОВО ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ.

І.І.

Смъртта на кан Атила в съвременната историография се представя като край на “...жестокото хунско нашествие в Европа...”. Всъщност това е краят на взаимнополезните културни, търговски и държавнически отношения между държавата на сарматите=българите и Римската империя. Това е и краят на Западната римска империя и началото на процеса за образуване на европейските държави. Нашето изследване на този проблем е представено в два доклада: 1.«Римската империя и сарматите=българите в периода ІІ в.пр.Хр. - Vв. сл.Хр.», 2. «Българите в периода V-VІІв.».

В последните няколко века историографията има злостно отношение към най-великия държавник в историята на човечеството, кан Атила=Тохол и за това преднамерено се използват всякакви средства и фалшификации. Като пример в това отношение би следвало да посочим тиражираните твърдения, че Атила имал многобройни наследници, които се скарали за върховната власт! Тази лъжа битува в историографията въпреки категоричното свидетелство на Приск Панийски, че кан Атила и царица Керка са имали трима синове : Илак, Дезингих=Хурса и Ирник. Друга лъжа и историографска аномалия са твърденията, че “...след разпадането на Атиловата държава, хуните сякаш са се стопили и някакси изчезнали...”? Особено недостойни, родопредателски и греховни в това отношение са «изследователските историографски словосъчинителства» в Русия, Украйна и България.

Според древни исторически данни сарматите=българите и хуните, са били два различни и очевидно различими генотипа. В най-общи черти, това са арийския-европеиден расов тип и така наричания монголоиден расов тип. Сведение за тази разлика се съдържат във времето 363 г., свързано с венчанието на принцеса Туран-Бика и Баланбер. Тя, Туран-Бика, е дъщеря на Кан Кама. Баламбер е от средна Азия и има монголоиден образ. Бракът на Туран-Бика и Болюмар=Баламбер е утвърден от Върховния орган на държавната власт в сарматската=българската държава «Кинешът», Народният събор състоящ се от 500 родови и военни представители. Главната причина за този брак е продължаващата агресия на Римската империя на североизток с цел в този регион да завладее сарматските=българските търговски магистрали. На основание на този брак кан Баламбер прави подбор и довежда от централен Сибир съюзнически военни части-ХУНИТЕ. Това е така нареченото ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ.

Периодът на военно сътрудничество между българи и хуни в Европа обхваща 90 години / 363-453 /. Има доказателства, че в този период част от хуните са усвоили старата българска писмена система. Приск Панийски, описвайки своето пътуване от Константинопол до столицата на Атила в Панония, дава сравнително подробни сведения за Едекон, хунски военноначалник, изпратен от Атила за преговори с Теодосий ІІ. От описанията на Приск личи, че такива пратеничества задължително са представяни с писмени документи, на езика и писмените знаци на предците на кан Атила. За точен превод, освен посланикът Едекон е присъствал и упълномощения от Атила преводач, Орест.

Кан Атила. Неизвестен средновековен художник . Хипотетичен образ хунския военоначалник на Едекон.

В двореца на Атила разговорите са водени на няколко езика, но официален език е бил езикът на сарматите=българите – дипломатическият език в тази епоха. Именно за това Приск е можел да разговаря лично с кан Атила и неговите приближени във висшата държавна отговорност братята Онегеси и Скот. На този език е разговарял и с царица Керка, съпругата на Атила и майката на неговите синове. При направената от нас справка се оказа, че личностното име «КЕРКА» единствено и сега е запазено в Аспаруховата държава т.е. Република България.

Кан Атила с най-малкия син Ирник Царица Керка. Фрагменти. Худ. Мор Таун

Наследници на кан Атила са тримата негови синове: Илак, Дизингих /Хурса/ и Ирник. След неговата смърт държавната отговорност поема най-големият му син КАН ИЛАК 453-454. Преждевременната и неестествена смърт на най-великия държавник, уважаван дори и от враговете, уважаван и обичан от своите народи и войска, както и резултатите от следствието за причините за неговата смърт, породило разногласия. Разногласията в Кинешът-Народният събор се пренесли и в обществото на армията и народа. Като едно ехо...са останали множество легенди всред европейските и азиатските народи от Тихия океан до Атлантика, на множество народи и тяхното уважение към великия кан Атила. В резултат на противоречията в Кинешът-Народният събор настъпило РАЗЦЕПЛЕНИЕ. Част от военноначалниците били за незабавна атака към град Рим. Друга част от военноначалниците, на основание следствието, били привърженици на атака и наказателна операция спрямо Константинопол. Трета част, с предимно стари сарматски родове и хунски военноначалници, възприели тактиката за оттегляне на Изток. Трите посоки на разногласия прерастнали във вълнения всред народа и войската. Усилията на Кан Илак за помирение и единодействие завършили с неуспех. Той бил убит при “междуособици и бунтове край река Недау”, както се твърди в съвременната историография! Поради заличени, скрити или унищожени оригинални източници за убийството на Кан Илак, в съвременната историография е останало поне едно достойнство “...при сражение...”!? Тук се налага да отбележим един немаловажен фрагмент от сведенията на Приск, че по времето на неговата мисия в столицата на кан Атила, поради византийски интриги в централната част на държавата-северното Причерноморие, на Илак се наложило да въведе ред. На връщане, обаче, паднал от коня и си счупил дясната ръка. След убийството на кан Илак, държавната отговорност поема вторият син на Атила. Генералите отцепници, които отказали да се подчинят на заповедите на кан Илак и били твърдо убедени, че отговорността и възмездието за смъртта на Атила следва да понесе Рим, се организирали и го опустошили. Това е т.н. нашествие на “вандалите” на ГЕЙЗЕ-РИК и ХУНЕ-РИК. Първият от тези двама генерали, които носят отговорност за опустошението на град Рим, има готски произход. Вторият генерал е от хунски произход. Неговите армии,/ в състав етнически монголоидни хуни и индоевропеидни алани /, след опустошаването на град Рим, по споразумение на двамата пълководци, са пренасочени към северното крайбрежие на Африка със цел да бъде превзет укрепения град Картаген.

КАН ДЕЗИНГИХ=ХУРСА СИН НА КАН АТИЛА И ЦАРИЦА КЕРКА 454-469. Яростен отмъстител за смъртта на своя баща кан Атила и на своя брат кан Илак, който бил убеден, че отговорността и възмездието следва да понесе Константинопол, вдъхновил своята част от войските за нападение срещу Византия. Основният и най-верен контингент от неговите войски са малка част от сарматите=българите и техните съюзници хуните. В региона на Дакия двамата братя Хурса и Ирник в 463г., разделят войските си. При това второ разделение в Кинешът, преобладаваща подкрепа имал Ирник. В процеса на подготовка за наказателна операция срещу Константинопол за смъртта на Атила и Илак и на атака срещу Византия, малобройните войски на Кан Дезингих – Хурса са нападнати в засада от готите. От засада кан Хурса е убит от гота Теодорих “Велики”! Дори и в най-меките и хвалебствени характеристики на това лице, той е определен от съвременните му хронисти като достатъчно специализиран неморален убиец в засади на множество лица! Тук, обаче искаме да цитираме похвалното слово на епископ Енодий към Теодорих за личната му победа над Буса, Княз на Българите :”...които не знаят що е поражение...”/Буса=Хурса/ т.е. Енодий съвсем точно определя Атила и неговите синове като българи а не хуни. Тази особено важна подробност все още “убягва” от фокуса на българската историография!

КАН ИРНИК СИН НА КАН АТИЛА И ЦАРИЦА КЕРКА ОТ РОД ДУЛО 463-489 е третия, най-малкия син на Кан Атила. Разликата в концепциите на двамата останали живи братя - синове на кан Атила, Хурса и Ирник е била : “…НЕЗАБАВНО НАПАДЕНИЕ НА ВИЗАНТИЯ ИЛИ УКРЕПВАНЕТО НА САРМАТСКАТА=БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ОТ ПРИЧИНЕНИТЕ ПОРАЖЕНИЯ ЧРЕЗ ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ И ДИВЕРСИИ ?” Кан Ирник получил подкрепа на старите родове на сарматите=българите и на значителна част от хунските военноначалници. След убийството на неговия брат Дезингих=Хурса, останките от неговите войски се присъединяват към Кан Ирник. На територията на Старата сарматска държава=Старата велика България северно от черноморския регион, след решение на Кинешът-“Народния събор” отново настъпва преразпределение. Сарматите=българите, остават в западните части на старата държавност “Идел”, а някои български родове и всички хунските родове и военноначалници се изтеглят в Източните части на Атиловата Империя, Ибер-Себер –“ЕЛ”. По молба на хунските Бий=генерали, кан Ирник, след решение на Народния Събор, изпраща като УПЪЛНОМОЩЕН ОТ ДУХА НА ВЕЛИКИЯ АТИЛА, неговия внук, сина на първородния негов син Елак. Кан Аудан, син на Елак и внук на Атила по късно е известен и под назоваванията АФРАСИАБ и АЛП-ЕЛ-ТОНГА .

Тук се налага да отбележим и друга историографска “чудовищност” : САРМАТИТЕ, КОИТО СРЕЩУ АГРЕСИЯТА НА ВЕЛИКАТА РИМСКА ИМПЕРИЯ ПРОТИВОПОСТАВЯТ 220 ХИЛЯДИ БРОНИРАНИ РАСОВИ КОНЕ И НАЙ-СМЕЛИТЕ ВОЙНИ В ТАЗИ ЕПОХА, БЕЗ НИТО ЕДНО СРАЖЕНИЕ С “ ЖЕСТОКИТЕ НАШЕСТВЕНИЦИ- ХУНИТЕ...ТЕ СЯКАШ...БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗВАТ? Свързано с този фрагмент на историографска чудовищност, поредица “изследователи” наукообразно словосъчинителстват, как ниските на ръст, монголоидни по образ хуни с малките степни коне, като лавина помели и подчинили алани, аси, росомони, кутигури, утигури и всички други племена и народи. Когато стигнали в региона на Черно море и видели, че една крава преминава през Креченския пролив...те преминали след нея и прогонили от старите местоживелища готите...а после им станали съюзници в сражението срещу Император Валент!?. Срещу неголеми възнаграждения, те, хуните се продавали като съюзници ту на едната, ту на другата страна на разделената Велика римска империя и заляли с велик ужас и безпримерни престъпления Централна Европа!? По някое време, като подчинен подсъстав на хуните се появяват...кутигури, утигури и алани, постоянно враждуващи помежду си. После, някак си странно в “историографията” възниква понятието “Хуно-българи” и “Българо-хуни”!? Археологическите факти доказват, че т.н.”готски” просветител Вулфила в началната фаза ползва старите писмени знаци на българите и в по-късна фаза неговото “откритие” се латинизира т.е графичната структура се променя след успехите на готската експанзия в Рим. Поредица “изследователи” в Република Хърватия и Република България, обаче, упорито доказват, че началото е всъщност по времето св.Йероним...!?, който в своето “просветление” е дарил на славяните “Глаголицата”, а други такива от СССР и ФР Русия “доказват”, че т.н.”Кирилица” е чисто славянско изобретение, възникнало в северния регион на ДРЕВНЯЯ РОССИЯ!? ОГНИЩЕТО НА ДРЕВНОСЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК И РЕЛИГИЯ, което след като се възпламенило, заляло ЕВРОАЗИЯ!? Грешката на тези изследователи поражда друга грешка! Те нарекли народите на Сибир и Средна Азия “ТЮРКИ”. Поради недостатъчно разбиране на техните езици, които са ПОВЕЧЕ ОТ 100 различни от говоримия руски език, който естествено е най-славянския, те нарекли под общ знаменател всички езици на народите в Сибир, Средна Азия, части от Кавказ и околностите на последната българска столица Казан – ТЮРКСКИ ЕЗИЦИ!?

Археологически факти и находища в Европа свидетелстват за така наречените сложносъставни хунски лъкове, двата вида конски седла, ласото-въже с примка за избирателно залавяне на определено лице от противника. Те са общ ивентар от основното бойно въоръжение на съюзническите войски с основен състав: българи и хуни. Археологически факти показват, че във военните операции с участие на хуните в региона на Централна Европа, те са били снабдени от сарматите=царските скити =българите с расови бойни коне, високи и ниски седла - според участието им в общата военна планировка... поводи за управление на бойния кон и др. Така нареченият от европейската археология “хунски котел” свидетелства, че за тези съюзнически войски са взети сериозни грижи не само за прехраната, защото според някои съчинителства “...прехраната им била кобилешко мляко...”!?, а и за чистотата и хигиената на войската. За обсада на крепости са имали стенобойни машини, чиято конструкция е описана от Приск Панийски. След сражение, те са отдавали почит на загиналите, а ранените, осакатените, не са ги изоставяли на лешоядите. Приск описва особените грижи за тях. Те са пренесени в регион близо до столицата на кан Атила. За тях се полагат особени грижи. Приск описва важен фрагмент: техните бани/на инвалидите от воините/ и грижата за чистота и хигена, са специално изградени...камъните са донесени от далечни разстояния...!?

ЗАЩО, ОБАЧЕ, СЪВРЕМЕННАТА ИСТОРИОГРАФИЯ СИ ЗАТВАРЯ ОЧИТЕ ЗА АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ФАКТИ И НЕПОСРЕДСТВЕНИ ПО ВРЕМЕ ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ...!?...

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ХУНИТЕ ОТ ЕВРОПА, В СТАРИТЕ ИМ ИЗТОЧНИ ТЕРИТОРИИ ПРОМЕНЯ СЪДБАТА, РОЛЯТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА НАРОДИТЕ В СИБИР И СРЕДНА АЗИЯ И ДАВА ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ СЪДБАТА НА СЪСЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ: КИТАЙ, ПЕРСИЯ, ИНДИЯ, А СЪЩО И НА ВИЗАНТИЯ.

Кан Аудан=Афрасиаб=Алп-Ел-Тонга. Авт.Боно Шкодров

КАН АУДАН=АФРАСИАБ=АЛП-ЕЛ-ТОНГА 463-532 СИН НА ИЛАК И ВНУК НА КАН АТИЛА. Роден е в 442 г. Живял 90 години. По времето на трагичната смърт на своя дядо Атила е бил на 11 години, а по времето, когато загинал баща му, кан Илак, бил на 13 години. Израснал и бил възпитаван под личното внимание на своя чичо кан Ирник и останал и досега в легендите на Сибир и Средна Азия като праотец и основател на Тюркския каганат. За да не бъде въвлечен в преките държавни противоречия на своите чичовци, Дезингих=Хурса и Ернах=Ирник и на техните концепциии относно съдбата на неговия дядо кан Атила и баща му кан Илак, той, по молба на “БИЙТЕ”- генералите и родовите представители в “Кинешът”, е утвърден за ЕЛ-КАГАН- Съотговорен на Кан Ирник в източните територии на империята на кан Атила, Ибер-Себер=Туран. Той обединил родовете и генералитета в източните части на империята на своя велик дядо кан Атила, разпределил тяхната териториална отговорност и грижа за местните племена и народи. В един надпис на така нареченото тюркско руническо писмо се казва : “...заварих бедни, малобройни и разпокъсани в противоречия племена и народи, които обединих, и те станаха богати, многобройни и силни...”. ЕЛ-Каган Аудан=Африасаб=Алп Ел Тонга е инициатор на обществено и държавно преустройство в Ибер-Себер =Туран= Средна Азия, Алтай и Сибир. Установил за своя столица древния град Мараканда и осъществил архитектурни планове и строителство, които са основание векове наред този град да се нарича на неговото име “Афрасиаб”. Редица пътешественици, поради неговата архитектура и блясък са го назовавали “Източния град Рим”. Водил успешни войни с персийския шах Пероз /Иран/ и го поставил във васална зависимост. Неговата съпруга е сестрата на шах Пероз, Самар-Бий. Аудан и Пероз съвместно водили успешни войни срещу Византия и Армения. Обновили и усъвършенствали търговската дейност в Северната и Южната търговски магистрали. Аудан реформирал и утвърдил в Ибер-Себер=Туран=“ЕЛ” единоначалното управление, държавната дисциплина и общ закон/Торе/. Утвърдил и единна религия : Бог Тангра=Тенгри, която получила ръзпространение и в Иран под формата маздакизъм /маджарство като секта в религията на старите българи/. http//:balgarite.interbgc.com/. http//:pismenost.org/. Подобно на своя велик предшественик кан Кашан, той извършил и реформа на писмената система. На основата на древните писмени знаци “КАШАНСКО ПИСМО = КУНИГ” утвърдил по-кратка система, която съвременните изследователи назовават: ”ТЮРКСКО РУНИЧЕСКО ПИСМО”. Аудан разпределил териториалната отговорност на генералите /бийте/ на войските на Атила в региона АЗИЯ т.е.от Урал до Жълтото море/Тихия океан/. Подобно на 90 годишната практика в Европа, длъжностните отговорности и техните фонетични изражения имат в голяма степен еднаквост. ТОВА СЪЗДАВА БЪРКОТИЯ НА “ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ” И УДОБСТВО НА ФАЛШИФИКАТОРИТЕ ЗА ТВЪРДЕНИЯ,ЧЕ РЕДИЦА “тюркски” думи са еднакви с български т.е. БЪЛГАРИТЕ СА ТЮРКИ!?

КАН АУДАН=АФРАСИАБ подготвил на КАН МАСГУТ/489-505/, син на Ирник и внук на Атила подкрепа чрез пряка атака през териториите на Иран към Константинопол, а също и армии през северното Причерноморие за неговия поход към Византия. Съуправители на кан Аудан в периода 520-522 г., са кан Болгар, а след неговата гибел вдовицата кана Бояр-Киз/520-535/ и кан Боян /в периода 535-563 г./. В края на своя живот той предал като главно послание да няма противоречия и сражения, а взаимно подпомагане между родствениците “ИДЕЛ” т.е. българите наследници на кан Ирник и “ЕЛ-Себер”. След смъртта му, обаче, в източните части на империята на кан Атила “ЕЛ-Себер” възникнала фаза на сепаратизъм на “БИЙТЕ” поради данъчни задължения /532-538/. Това породило и военни сражения в рамките на държавата. По късно, настъпва фаза на обединение под ръководството на Боян-Шад =ЯбгуАзан=кан Боян и от династически наследници, синовете на кан Болгар и кана Бояркиз, - Бумин /Борис/ и Истеми/Мар/ за възстановяването и укрепването на източната част от Империята на Кан Атила, която в историографията фигурира под наименованието “ТЮРКСКИ ХАГАНАТ” /551-745/.

КАН МАСГУТ 489-505 СИН НА ИРНИК, ВНУК НА КАН АТИЛА

След смъртта на кан Ирник началните територии на управление на неговия син кан Масгут, са северното Причерноморие, западен Кавказ, Волго-Уралския регион, Прибалтийските области, Карпатите и долното течение на река Дунав. Древното название на този регион е “ИДЕЛ”. Във византийските източници е отразено като част от “СТАРАТА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ”. Синът на кан Ирник и внук на кан Атила, кан Масгут е главнокомандващ на българските войски и войските на кан Аудан=Африасаб, предвождани от сибирски генерали. Той осъществил поход на запад с наказателна санкция срещу Византия и бившите галски провинции- завзети от готи, франки и германи, за отговорността за убийствата на кан Атила, кан Илак и кан Хурса/Дезингих/. В 492 г. възстановил и разширил владението на териториите на запад от Панония и на юг от региона на река Тиса и река Вардар. Създал укрепения град Видин.

КАН МУНДО=РЕАН=ТАТРА БАНАТ 505-520, СИН НА МАСГУТ

Продължил мисията на своя баща и разширил наказателните операции спрямо Византия в Тракия. Прославил се с личното си участие в успешни сражения и необичайна храброст в боя. В една от решаващите битки срещу Византия неговият отряд от 1000 конници /банат/ разбил 15 хилядна византийска войска. Разгромената Византия била принудена да му плаща огромен данък и му отстъпила голяма част от Балканския полуостров. Верен на идеалите на своя дядо кан Атила, той създал условия за по-добър живот на хората в региона на равнинната област Банат и планинската област Татра, които и сега носят спомен от неговото име. Имал е военно превъзходство и възможност да превземе и опустоши Констатинопол, но по примера на дядо си, кан Атила, не го е направил. Подобно на Кан Алп-Бий, той подкрепил възкачването на престола на император Юстин І, а след него и на племенникът му Юстиниян І.

Кан Болгар. Авт. Боно Шкодров.

КАН БОЛГАР СИН НА МУНДО=РЕАН 520-522. НЕГОВА СЪПРУГА Е БОЯР-КИЗ ОТ БЪЛГАРСКИ РОД СЕБЕР.

Роден в годината на коня/490/. Съуправител на кан Аудан с отговорност за Чала Бурджан /предкавказката част на Ибер-Себер” Някои исторически хроники отбелязват, че под негово командване са били 100 000 хунски войни. Получвал данък от Персия и Византия, който препращал на кан Аудан в неговата столица Африасаб. По настояване на своите съветници повишил данъка спрямо Персия за строителство на старите търговски пътища и крепости. Персийският шах Кавад го поканил в Персия за съвместна военна операция срещу арменците, като му обещал да му даде областта Карабах. Кан Болгар му повярвал, но бил коварно убит от персите.

Кана Бояркиз. Авт.Боно Шкодров.

КАНА БОЯРКИЗ 520-535, ВДОВИЦАТА НА КАН БОЛГАР

Царица Бояр-Киз е от български род СЕБЕР т.е. източно от Урал. Тя е съуправител на Кан Аудан=Африасаб до неговата смърт./532/, а след това пълновластен владетел на Ибер-Себер/Туран/. Тя прекратила войните с Византия и сключила договор за военни действия срещу Персия, срещу коварните убийци на нейния съпруг. Водила успешни сражения срещу войските на Шах Кавад. Нейните войски навлезли в Персия през източните проходи на Кавказ. За свой доверен пълномощник и участник в тези сражения, приела Боян, синът на Кан Мундо=Татра Банат=Реан. Синовете на Айар, Колин и Хазар, били обвинени в предателство в полза на Персите. Тя разпоредила, първият да бъде убит на основание чл.8 от закона “Торе”, а втория да бъде предаден на Византия като военнопленник, заедно с отнетите от персийците византийски съкровища. В някои източници, тя е представена с променено име “БОАРИКС” и е отбелязано, че под нейно управление са били 100 000 хуни. След смъртта на Бояркиз, Боян-Шад/Ашина/ поема единоличното управление на Ибер-Себер/535-563/, а двамата синове на кан Болгар и кана Бояркиз- Бумин /Борис/ и Истеми/Мар/ продължават укрепването на ВЕЛИКАТА СИБИРСКА ДЪРЖАВА т.н. “ Първи Тюркски” хаганат/545/. За разлика от владетелите на КАРА=ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ-“ИДЕЛ” те се назовавали “ ЕЛ КАГАН” и “КАРА/велик/-КАГАН”/ТУРАН=ЕЛ/.

Кан Боян.Авт.Боно Шкодров.

ЕЛ КАГАН АЗАН=БОЯН=САНДИЛХ, СИН НА КАН МУНДО 535-545

В 522г., след смъртта на кан Болгар е поканен от вдовицата Бояр-Киз за нейн първи помощник, съветник и организатор на воените действия срещу персийските войски на Кавад, които вероломно убил кан Болгар. След решение на Кинешът=Народния събор, Боян е назначен за Шад=Ябгу/Ашина/, което означава равностоен по ранг главнокомандващ войските на царица Бояр-Киз в сраженията срещу войските на персийския Шах Кавад.

След смъртта на Бояр-Киз, Азан=Боян е първият ЕЛ КАГАН ОБЕДИНИТЕЛ, създал и укрепил ВЕЛИКАТА СИБИРСКА ДЪРЖАВНОСТ, която сега “историографически” наричат “ВЕЛИКИЯТ ТЮРКСКИ ХАГАНАТ”. В изпълнение на тази своя мисия, той имал двамата синове на кан Болгар и царица Бояр-Киз, по това време, все още непълнолетените деца Борис=Бумин, и Истеми. Те са взети под родителска и възпитателна грижа от техния родственик от род Дуло, Боян, син на КАН РЕАН. Зедно на коне, с подбран елитен боен състав от 100-те хиляди хуни, ТЕ обхождат огромните териториални владения. Боян навсякъде внасял дух на успокоение/ затова го наричат и Утрик=успокоител/ и вяра в бог Тангра чрез своите песнопения и разкази за великото минало на предците. Той бил велик поет, музикант и изпълнител. Предвождал молебените в чест на Великия дух Тангра и възстановявал вярата, и надеждата от великите предци “НЕБЕСНИТЕ ХОРА” от “ВЕЧНИЯТ ЕЛ”, които им дават опора и свръхестествена сила. Народите от Урал, Алтай, до Жълтото море, го наричали “САНДУГУЧ” т.е. славей. Боян=Азан, Борис=Бумин и Истеми изградили планове за бъдещи действия. Главния акцент на тези планове е изграждане и укрепване на държавната структура, обща религия и вяра и северните разклонения на търговските магистрали, както и разпределение на териториите и независимост на коренните СИБИРСКИ РОДОВЕ И ЗАПАЗВАНЕ НА ТЕХНИЯ РОДОВ=МАЙЧИН ЕЗИК КАТО ПАРАЛЕЛНА СТРУКТУРА НА ЕЗИКА НА ОБЩАТА ДЪРЖАВНОСТ ОБЩА РЕЛИГИЯ С ВЪРХОВЕН БОГ ТАНГРА/с до сега запазено наименование ХАН ТЕНГРИ. Немаловажно значение е и определянето на държавен център в региона на Алтай и строителство подобно на столицата Африасабад.

ЕЛ КАГАН АЗАН=КАН БОЯН=САНДИЛХ=УТРИК Е ОРГАНИЗАТОР НА ВЕЛИКАТА СИБИРСКА ДЪРЖАВНОСТ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ НА НЕГОВИЯ РОДСТВЕНИК ОТ РОД ДУЛО АУДАН, ВНУК НА КАН АТИЛА.

Отговорността на Боян=Азан спрамо паметта на кан Болгар и Бояр-Киз, свързано с техните синове Борис = Бумин и Истеми е поредното доказателство за морала на Българите.

Ел Каган Бумин. Авт.Боно Шкодров.

ЕЛ КАГАН БУМИН, СИН НА КАН БОЛГАР И КАНА БОЯР-КИЗ 545-552

Преодолял сепаратизма на Бийте и обединил Туран=ЕЛ като цялостна организирана държавност. Възстановил дипломатическите връзки и активни търговски отношения с Китай, Персия и Византия. За първи път в разменената дипломатическа кореспонденция, китайският император в любезно обръщение към него използва термина “Тюрук” или “Турк” във форма на учтивост.

Командването на войските възложил на своя брат Истеми, който в южна посока възвърнал старите държавни владения, завзети от Китай и Персия, но най-силна съпротива срещнал в региона на старата столица Афрасиаб. След смъртта на Кан Аудан=Афрасиаб, отговорността за командване на региона и неговата защита поел старият Бий=Генерал-Тубджак, ветеран от армиите на Кан Атила. Това са така наричаните в историографията“авари”.

По старата практика от времето на кан Аудан/ЕЛ-Тонга/, те изисквали и облагали с ежегоден данък населението източно от Урал и Алтай за доставка на метали, а населението в най-северните региони за доставка на кожи от самур и бивни от мамути.

Сраженията между родствениците и поверените им като отговорност човешки същества, независимо от тяхната расова и родова принадлежност, били жестоки.

В първата фаза на тези сражения е убит Бумин/552/.

Във втората фаза на тези сражения, при превземането на трите последни градове крепости е убит и първородния син на Бумин, Ел Каган Асик./553/.

ЕЛ КАГАН АСИК, СИН НА ЕЛ КАГАН БУМИН, ВНУК НА КАН БОЛГАР И КАНА БОЯРКИЗ, ПОТОМЪК НА КАН АТИЛА.

Ел Каган Истеми. Авт.Боно Шкодров.

ЕЛ КАГАН ИСТЕМИ СИН НА КАН БОЛГАР ОТ РОД ДУЛО И БОЯР-КИЗ ОТ РОД СЕБЕР 552-576

След смъртта на Ел Каган Бумин/552/ и неговия син Ел Каган Асик, Народният събор, Ел Кинешът взел решение за разделение на отговорностите между двама съвладетели: Ел Каган Истеми/брат на Бумин/, отговорен за западните области и Ел Каган Кушу/втория син на Бумин/, отговорен за източните области. Войските на Истеми и Кушу победили войските на старият БИЙ- Тубджак/аварите/ и той бил принуден да бяга на запад. Яростното преследване на жужаните=аварите от войските на Истеми и Кушу било спряно от Боян при устието на река Болга и Каспийско море. Бързи пратеници били разменени между Ел Кинеш и Кара Кинеш, съгласувано с Кан Катраг, който по това време водил сражения на Юг срещу пълководеца на Константинопол – Велизарий, и на запад срещу Тюрингия. Постигнато е споразумение:жужаните-аварите на Тубджак да бъдат настанени на териториите “Онгъла”, определени от Кан Алп-Бий за държавно охраняеми пасища на бойни коне.

Изпълнил своята задача Ел Каган Кушу на Изток до бреговете на Тихия Океан.

ЕЛ КАГАН КУШУ/553-572/ син на БУМИН

Възстановил и обединил в единна държавност всички племена и народи до Жълтото море т.е Тихия океан.

Ел каган Истеми възстановил и обединил в единна държавност всички племена и народи източно от Урал до общата им столица в региона на Алтай.

ЗАБЕР КАН=КАТРАГ 531-563 СИН НА ГОСТУН

Владетел на Старата КАРА=Велика България. Съвместно с Кан Боян и Ел-каган Бумин възстановили и обновили древната СЕВЕРНА търговска магистрала между ИЗТОКА И ЗАПАДА. На изток преодоляли агресивните опити на Китай за завземането на този древен търговски път, а в региона на Черно море преодоляли агресията на Византия. Стабилизирали региона на Кавказ срещу тройния съюз: Византия, Персия и Китай. Подобно на неговия предшественик Катраг, синът на кан Саричин /65-21 г.пр.Хр./, който воювал срещу римските легиони, е наричан със същото име, заради неговата смелост и воинственост. Той подновил войните с Византия. Атакувал Константинопол където водили ожесточени сражения с византийския пълководец Велизарий. На запад, в Тюрингия поразил франките и германите. Изградил укрепен град на Черно море - Бирман /Одеса/, който предал като владение на своя сродник от род Дуло, кан Боян и се оттеглил от държавна отговорност.

КАН БОЯН=САНДИЛХ 535-590 СИН НА МУНДО

След смъртта на ан Болгар е поканен от кана Бояр-Киз и е утвърден от Великия събор на служба в Ибер-Себер, където поел управлението на Чала-Бурджан. След смъртта на кана Бояр-Киз поел управлението на ЕЛ=Ибер-Себер/535-563/. След оставката на Забер-Кан, поел управлението и на западните територии на Идел, а също и политиката отговорност за санкции за смъртта на своите предци: Атила, Елак и Дезингих=Хурса. Провел преброяване на населението в държавата на кашанско писмо-куниг. Обединил древнобългарските исторически данни, легенди и предания. Сключил съюз с аварите, приел ги на част от териториите на държавата и заедно водили войни срещу Византия и Франките. Изградил укрепения град Бичин/Видин/. В Илирик поразил войските на Цезаревич Тиберий и принудил император Юстин ІІ да му плаща ежегоден данък 80 хиляди жълтици. В съвременната историография е подложен на поредица фалшификации, поради което се наложи да направим критичен анализ на част от източниците: Приложение ІІ-7. http://balgarite.interbgc.com/.

Тук трябва да добавим, че друга част от изследователите анахронично му приписват вътрешнодържавни противоречия от пeриода 527-531г. по времето на Гостун=Гордас=Кущан, с жена от род Ерми, които в договор с император Юстинян І покръстили в християнска вяра българите на Балканския полуостров като независим диоцез от Рим и Константинопол/ПЪРВА ЮСТИНЯНА/.

На основание на чл. 8 от Закона на Българите “ТОРЕ” Гостун=Гордас=Кущан и неговата съпруга от род Ерми, подлежат на наказание чрез публично убийство като голите им тела бъдат вързани за дървен стълб и бъдат пронизани от стрели.

Двамата братя, внуци на кан Ирник : кан Мугел/528г./ и кан Айар/528-531г./ не изпълнили решението и не убили своя брат. За изпълнението на закона кан Боян изпратил 10 000 конници. В междуособните сражения и намесата на Византия, кан Боян включил и т.н. “Авари” на стария пълководец на кан Атила - Бий Тубджак.

КАН АСКАЛ 563-593 СИН НА БОЯН

Освен аварите, приел като съюзници улучите/славяните/ и заедно атакували Константинопол. Преди окончателната атака, аварите наложили тази атака да бъде осъществена само от техните войски. Кан Аскал, следвайки принципите на Атила да не се опустошава невинно население, се съгласил. Аварите загубили сражението за превземането на Константинопол, изпаднали в ярост и обвинили за загубата на това сражение улучите/славяните/. Кан Аскал не приел обвинението на аварите и защитил съюзниците улучите /славяните/. 200 хиляди от тях спасил от яростта на аварите и ги извел от полесражението в своята държава. На част от тях възложил да направят кораби и лодки и когато поканил аварите да ги видят, те признали добрите резултати. На другата част възложил като държавна служба охраната на границите с аварите /окраинци/.

КАН АЛБУРИ 593-602 СИН НА АСКАЛ.

Заедно, в съюз с аварите, водил войни срещу Византия. Между аварите и улучите /славяните/ отново възникнали проблеми, този път за кражба на добитък. С цел помирение кан Албури направил посещение на щаба на аварите където при недостатъчно изяснени обстоятелства умрял. Той имал двама синове Кубрат и Шамбат, които били още малолетни. Държавата се разпаднала на 60 отделни владения.

Ак-Джан

Неговата съпруга, Ак-Джан, е внучка на Ел Каган Истеми и майката на Кубрат и Шамбат. Временно държавното управление поел нейният брат Юрган Телес, който обединил държавата и я предал на Кубрат след навършване на пълнолетието.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

БЪГАРИТЕ НЕ СА НИТО “ТЮРКИ”, НИТО “СЛАВЯНИ”. ТЕ ИМАТ ДРЕВЕН ПРОИЗХОД И СА ОКАЗАЛИ КУЛТУРНО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО ВЛИЯНИЕ НА МНОЖЕСТВО НАРОДИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ТАКА НАРИЧАНИТЕ В ИСТОРИОГРАФИЯТА “ТЮРКИ” И “СЛАВЯНИ”.

СМЪРТА НА КАН АТИЛА ПОРАЖДА ВЕРИЖНА РЕАКЦИЯ ВСРЕД НАРОДИТЕ НА ЕВРОАЗИЯ СЕВЕРНО ОТ 45 ПАРАЛЕЛ- ОТ АТЛАНТИЧЕСКИЯ ДО ТИХИЯ ОКЕАН.

АХЕОЛОГИЧЕСККИ, ГЕНЕТИЧЕСКИ И други фактори сочат, че МОНГОЛОИДНИТЕ-ХУНИТЕ В ЕВРОПА НЕ СА НАСИЛВАЛИ ЖЕНИ ОТ МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ. КАТО ВОЕННИ ЧАСТИ ОТ АРМИИТЕ НА КАН АТИЛА, ТЕ СА ИМАЛИ ПОДЧИНЕНИЕ НА СТРОГО ПРИЛАГАНИ: РЕЛИГИЯ, МОРАЛ, ЗАКОН И ВОЕННА ДИСЦИПЛИНА. МОБИЛИЗИРАНИ ОТ КАН БАЛАНБЕР В ПЕРИОДА 363-453 г. СИБИРСКИТЕ АРМИИ НА КАН АТИЛА СА БИЛИ НАЙ-ВЕРНИТЕ И НАДЕЖДНИ СЪЮЗНИЦИ В РЕГИОНА НА ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА. В ЕВРОПА ТЕ СА ОСТАВИЛИ СВОИТЕ КОСТИ, ЛЪКОВЕ И СТРЕЛИ, ОСТАНКИ ОТ СВОИТЕ КОНЕ, костите на ЛЮБИМИТЕ СИ ХУНСКИ-МОНГОЛОИДНИ ЖЕНИ И КОТЛИТЕ ЗА СВОЯТА ПРЕХРАНА.

След 463г .хуните се изтеглят на изток от Урал- в средна Азия и централен Сибир, където под ръководството на представители на рода ДУЛО създават добре организирана държавност, известна под наименованието “ТЮРКСКИ ХАГАНАТ”. Между двете отделни държавности Българската- западно от Урал и Сибирската- източно от Урал се установяват трайни добросъседски отношения и общи грижи по подръжката и развитието на северните търговски магистрали. При случаи на нарушаване на тяхното исторически хилядолетно естествено право, в негова защита се мобилизирали съюзническите военни сили на тежката кавалерия-бронираните расови коне и бронираните непобедими войни.

“ВЕЛИКИЯТ ТЮРКСКИЯ ХАГАНАТ”-ЕЛ-ТУРАН, ВЕЛИКАТА ЧАСТ ОТ ИМПЕРИЯТА НА КАН АТИЛА ИМА ОСОБЕНО ВАЖНА РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ, ЧРЕЗ НЕПОСРЕДСТВЕНО ВЛИЯНИЕ НА КИТАЙ, ПЕРСИЯ, ИНДИЯ, ВИЗАНТИЯ И НОВОСЪЗДАДЕНИТЕ ФОРМАЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВНОСТИ.

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И СИБИРСКАТА ВЕЛИКА ЧАСТ ОТ ИМПЕРИЯТА НА КАН АТИЛА, ИМАЛИ ОБЩО СПЛОТЯВАЩО ЗВЕНО : ДРЕВНА ОБЩА ИСТОРИЯ, ОБЩА РЕЛИГИЯ И ОБЩ ЗАКОН “ТОРЕ”. Този принцип, като завещание от предците: “НЕБЕСНИТЕ ХОРА” и “ВЕЧНИЯТ ЕЛ” въпреки превратностите на времето, като остатъчни и отново пламващи рефлекси, продължава и в ХХІ век.

Странна е историографията :

От горе-представеното следва извода, че НЕ СА БЪЛГАРИТЕ ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ ИЗМИСЛЕНИТЕ “ТЮРКИ”, А ОБРАТНОТО, ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ТЮРКИ И ТАКА НАРЕЧЕНИЯТ “ТЮРКСКИ ХАГАНАТ” са още една ВЕЛИКА ДЪРЖАВНОСТ, РОЖБА НА БЪЛГАРСКИ ДУХ И ГРИЖА ЗА НАРОДИТЕ НА СИБИР И СРЕДНА АЗИЯ. ОПИТИТЕ НА СЕГАШНИТЕ ТУРЦИ т.е. РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, като хамелеон да изглеждат за “наследие” на ВЕЛИКИТЕ СИБИРСКИ НАРОДИ, Е ИСТОРИЧЕСКИ НЕВЕРНО, НЕМОРАЛНО И НЕОСНОВАТЕЛНО. ТОВА Е ГЛАВНАТА ПРИЧИНА ВЕЛИКИЯТ ТИМУР /ТАМЕРЛАН/ ДА АТАКУВА БАЯЗИД-СВЕТКАВИЦАТА –ПОРОБИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИ.
САЩ съветват българите-историографи да не търсят чак толкова дълбоко Българските исторически корени! Същевремено, обаче, пренасищат ефирното пространство с относително кратката история на БЕЛИТЕ ХОРА, които по “съвсем естествен начин” поставили в подчинение “дивите” индианци и заробили негрите от Африка. За отклонение в историографското вниманието, те предлагат локални събития от историята на Египет, Гръцката класика, Римската империя, събития с художествени претворения от Британските острови и др.

Редица коректни изследователи, обаче търсят отговор на въпроса, кои са древните поселници на Аляска? И кои са древното население на САЩ-ИНДИАНЦИТЕ? Не са ли те от времето на Кан, потомъкът на Иджик”/13000г пр.Хр/, или на следващия потомък Лут/10000г.прХр./, а може би и по времето на владетелите изровени от археологическия комплекс “АРЖАН”, както и от времето на ЕЛ КАГАН КУШО? Американските изследователи, ровещи в чужди гробници за злато, би било коректно да обърнат внимание на древната история на ЕВРОАЗИЯ.

Племената, подведомствени на Великата Римска Империя: ГЪРЦИТЕ, ФРАНКИТЕ И ГЕРМАНИТЕ, носещи отговорност за смъртта на сестрата на Атила и Бледа - Лебед, убийствата на Бледа и Атила и убийството на Кан Елак и Кан Дезингих=Хурса, които впоследствие са оформени като отделни държавности, е необходимо да прекратят историографските фалшификации и спекулации в тази посока /това се отнася и за евреите/. СТАРИЯТ СЪЮЗ, НА ФРАНЦИЯ, ГЕРМАНИЯ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ С РУСИЯ/по времето на Петър І и неговите наследници/ ЗА СКРИВАНЕ И ФАЛШИФИКАЦИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ ЗА АТИЛА И БЪЛГАРИТЕ, ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕОДОЛЯН ОТ НАУКАТА КАТО ЕДНО ИЗТЛЯЛО, УГАСНАЛО ОГНИЩЕ И ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНА ИСТИНАТА.
КОТЕЛЪТ, добре известният от археологията ХУНСКИ КОТЕЛ е върнат обратно в своята началност СИБИР и така наречената на понятията в ХХІ в. Средна Азия. Огънят за установявянето на историческата истина на множеството народи в този регион припламва и ще загори с пълна сила. Котелът ще закипи. В този котел ще бъдат поставени досегашните исторически данни и фалшификации : китайски, византийски, персийски, руски и други. В центъра на врящия котел, обаче, ще бъдат руските и българските “историографи”.
Имаме сериозно съмнение относно коректността на разчитането на така наречените “ТЮРКСКИ РУНИЧЕСКИ ЗНАЦИ” и по специално на термина “ТЮРК” , който е направен от рускоезични и германоезични “изследователи” подчинени и заплатени от политическите повелители на определен момент от времето, както и на други манипулатори след тях с неточни преводи от персийски, китайски и др. източници. Терминът е приет като вечна формула! Липсва, обаче, анализ и обяснение за честото присъствие във владетелския род на термина “ДУЛО”?
ВЕЧНИЯТ ЕЛ това е Туран=Сибир и североизточният ригион на Иран т.е средна Азия. Това е ЕВРОАЗИЯ. Както в отминалите времена, така и в бъдещето, народите на ВЕЧНИЯТ ЕЛ ще докажат истината за своето Велико историческо минало и своя принос за човешката цивилизация. В този процес, коректната част от науката: археология, генетика, историография и други дисциплини, би следвало да оказват помощ и съдействие на изследователите от ВЕЧНИЯ ЕЛ. Особено важно значение и принос в този процес могат да имат българските изследователи за коректно установяване на истината. Голяма част от тях, напоследък доказват, че между БЪЛГАРИТЕ и ТЮРКИТЕ няма нищо общо. Това е един особено болезнен доказателствен процес, в който участват като основни аргументи съображенията, че Българите не са номади, а строители на градове и държавност и нямат нищо общо като род, родина, вяра и език с техните пет вековни османски поробители, поробители и на голяма част от Европа. Главната причина за този процес е ГРЕШКАТА В НАУКООБРАЗНОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ! Друга част от същите изследователи, като удавник за сламка се държат за така нареченото СЛАВЯНСКО ПИСМО И СЛАВЯНСКИ ЕЗИК! Лингвинистичният сравнителен анализ, при коректна датировка във времето, ако се включат легендите и преданията на великите сибирски народи и европейските народи, ще покаже по-верната картина за световната цивилизация. Ще покаже и докаже чрез археологията и лингвистиката древната историческа връзка между Велика България, Украйна, Русия и Великите Сибирски Народи.

Нашата задача – за коректен графичен анализ, мислим че на основание археологически факти сме изпълнили. Ако има други становища, съмненения и въпроси, моля пишете на :

bono_@gmx.net

Литература:

1. Б. Шкодров. Писмените знаци на старите българи и връзката им с древните цивилизации Доклад.2000г. сп.”Български векове” 3. 2001.

2. Б. Шкодров. Римската империя и Сарматите=Българите в периода ІІв.пр.Хр. – V в.сл.Хр.

3. Б. Шкодров. Българите в периода V-VІІ в.

4. Б. Шкодров. Писмените знаци на българите. Ретроспекция на цивилизацията. Славена ЕООД.Варна.2006.

5. Кызласов И.Л. Рунические письменности евразийских степей. М., 1994,

6. Лев Гумильов. С.2007

7. Кызласов И.Л. Древнетюркская руническая письменность Евразии. М., 1990,

8. Архив ИА РАН.

9. Даркевич В.П., Черников В.Ф. Художественный металл Востока .

10. Маршак Б.И. Согдийское серебро. Очерки по восточной торевтике. М., 1971.

11. Кочкина А.Ф. Рунические знаки на керамике Биляра // Советская тюркология, 1985, №4; Халиков А.Х. Руническите знаци и надписи от Волжка България и техните дунавски паралели // Археология. София, 1988, №3;

12. Кызласов Л.Р. Первый Тюркский каганат и его значение для истории Восточной Европы // Татарская археология, 1997, №1

Приложения: Таблица №1. Писмени знаци на Старите Българи; Таблица №5 и Таблица №8

ТАБЛИЦА № 1

ПИСМЕНИ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ

ТАБЛИЦА № 5

РУНИЧЕСКИ ПИСМЕНОСТИ:

І.Германска ІІ. Датска. ІІІ.Шведска и Норвежка. ІV.Англо-саксонска V.Тюркска.

ПИСМЕНИ ЗНАЦИ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ:

VІ.Южна Русия. VІІ. Дунавска България. VІІІ. Кирилица.

ТАБЛИЦА №8

Писмени знаци върху подводен археологически обект.

І.”Чинията на Ной”. ІІ.Печат от Караново. ІІІ.Плочки от Градешница. ІV.Ннадпис от Магурата. V.Шумерско писмо. VІ.Египетско писмо. VІІ. Индийско писмо.

ГОРЕПРЕДСТАВЕНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ

БЕШЕ ОСОБЕНО МЪЧИТЕЛНО ЗА АВТОРА

ОСНОВНИТЕ ФАКТОРИ ЗА ТОВА СА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ, НАСЛОЕНИ ВЪВ ВРЕМЕТО КАТО ТРЕСАВИЩЕ, КАТО ВОНЯЩО БЛАТО В КОЕТО ПРИ ВСЯКА КРАЧКА, КОЙТО И ДА БИЛО БИ МОГЪЛ БЕЗВРАЗВТНО ДА ПОТЪНЕ И ЗАГИНЕ.

ПЪТЕВОДНАТА ЗВЕЗДА НА АВТОРА СА ДУХОВЕТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ПРЕДЦИ, А ТЕХНОЛОГИЯТА, ТЕХНИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ.

BONO SHKODROV

БОНО ШКОДРОВ

Роден на 09.07.1935 г.

ХУДЖЕСТВЕНО ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ:

Б. Живопис и графика в периода 1960-2005 – създадени над 10 000 творби.

НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ:

http://balgarite.interbgc.com/

http://pismenost.org/

http://www.bulgaria88.narod.ru/shkodrov1.htm

http://bulgaria88.narod.ru/vladeteli.html

http://www.mesogaia-sarmatia.narod.ru/kushan.htm