Волжско - Камская Булгария

           http://bg-science.info/pic/his/voloj-bg/kartaVoljkaBulgaria..jpg

http://www.bgns.net/images/

history/maps/1-9.jpg 

Казан бил люлка на Волжско-Камската държава

Прабългарите вардели Пътя на коприната

Наследниците на Котраг приемат исляма, за да се спасят от хазарите

Проф. дин
Николай Овчаров

     На хиляди километри от днешна България тече голямата руска река Волга. Край един от завоите й се издига древният град Казан. Сега той е столица на Република Татарстан, част от Руската федерация. На територията на страната живеят 3,8 млн. души, от които най-многобройни са т. нар. татари. Всъщност това название се появява в ХV-ХVI в. в рамките на отделилото се от империята на монголите Казанско ханство. По политически причини етнонимът е съхранен от русите, ликвидирали в ХVI в. независимостта на тази държава. Историческите извори обаче са единодушни, че коренните жители дълго се съпротивлявали на наименованието татари и настоявали, че са българи.
     През 2005 г. бе чествана 1000-годишнината от основаването на Казан. Тази дата дълго време бе отричана в руската и съветската историография. Твърдеше се, че градът е създаден едва в ХIV в. Нещата започнаха да се променят чак след 1997 г. Тогава екипът на проф. Фаяз Хузин започва разкопки в старата част на Казан. На голяма дълбочина под останките на късните периоди се появява непознат културен пласт. Постепенно се очертава неголямо селище, оградено с дървена стена и ров. То имало търговско-занаятчийски квартал и жилища за гарнизона. Но сензацията идва от откритите предмети, които се отнасят без изключение към IХ-Х в. Особено важни са арабската сребърна монета от Х в. и незнайно как попадналата чешка монета на княз Вацлав (907-935). А азбуката на археологията, керамичните съдове,
насочва към прочутата салтово-маяцка култура определяща ясно наследниците на Велика България на хан Кубрат. Изводът е категоричен - Казан е бил създаден като град в една от българските средновековни държави, известна днес в науката като Волжко-Камска България.
     Историята започва след 660 г., когато умира великият кан Кубрат. Смъртта му съвпада със страшното нашествие на хазарите, разгромили Велика България. Византийските историци разказват за неговите петима синове, пръснали се на различни страни, водейки части от своя народ. Докато Аспарух намира място за заселване на Дунав, старшият син Батбаян остава да брани остатъците от държавата. Котраг тръгва със своите конници в непознатите и враждебни степи на север. Най-многобройни сред тях са кутригурите, известни като сребърни българи. Те достигат района на Средна Волга, където през VIII-IХ в. влизат в контакт с древноунгарски и хунски племена.
     През 922 г. хан Алмас обединява отделните племена и създава Волжко-Камска България. Животът му преминава в битки със стария враг, хазарите. За да се противопостави, той се свързва с арабския халиф Муктадар. Цената е приемането на исляма. Наследниците на Котраг стават мюсюлмани само няколко десетилетия след като потомците на Аспарух са прегърнали християнството. Малко след това киевският княз Светослав Игоревич слага край на хазарската държава. Земите на Волжко-Камска България са напълно освободени и това полага началото на голям разцвет. До ХII в. тя обхваща огромна територия от днешната Самарска област в Русия до Северна Чувашия и Южното Приуралие. Мощната държава контролира прочутия Път на коприната от Азия към Европа по Волга. Това й дава възможност да развива търговията и да натрупа несметни богатства. Издигат се яки каменни градове като първата столица Биляр, по-късната Болгар, Сувара и др. Арабските автори Ибн Фадлан, Ибн Руста и руските хроники с удивление разказват за приказната страна България.
Естествено нейното богатство привлича много нашественици. Особено агресивни са руските князе. Отново съдбата прави знак на двете разделени от хиляди километри държави. През 970 г. победителят на хазарите Светослав завзема центровете на Дунавска България. А през 977 г. е първата голяма война на русите с българите на Волга. От ХI в. основен враг на Волжко-Камска България става Владимиро-Суздалското княжество, предшественикът на Московска Русия. Въоръжените сблъсъци продължават повече от 200 години - чак до 1229 г., когато най-сетне е сключен мир. Двете страни се помиряват пред идващата от изток смъртна опасност - монголското нашествие. Волжко-Камска България става първата преграда към Европа срещу страшните азиатски воини. Макар да е завладяна и да влиза в границите на Златната орда, тя запазва значителна автономия
     Българските първенци бързо се издигат в управляващия елит и през ХIII-ХIV в. наследниците на Котраг преживяват втори разцвет. Именно тогава се издига северната част на Волжко-Камска България с главен град Казан. През ХV в. обаче напълно освободилото се от монголската власт Казанско ханство отново се сблъсква с руските войски, този път на Московското княжество. Последната дата е 1552 г., когато след тежка обсада войските на Иван IV Грозни вземат града.
След историческите перипетии днешните потомци на хан Кубрат на Волга отново търсят българския си корен. Откритието на проф. Фаяз Хузин даде възможност да се стигне до честването на хилядолетния юбилей. Заедно с разкопаването на столиците Биляр и Болгар и с разкриването на древните селища от руски археолози в Самарска област то е важна стъпка в изследването на историята на българския народ.

Връзка

Приложение ІІІ-3

Барадж описва тази съдбоносна среща по следния начин: “...Бату... мислеше да се самоубие... когато пристигнах в щаба му и обявих кой съм, той не повярва... накрая Мерген потвърди моята личност. Бату обезумя от радост... заедно се отправихме при Великия хан, който вече знаеше за мен... Угатяй ни срещна в неговия щаб на кон... Бату се затича към Великия хан като провинило се момче. Той нещо... му каза, и Бату падна по лице в краката му... Аз направих поклон... Той ми направи знак и тръгнах след него... стигнахме до красива беседка на живописен хълм и влязохме в нея... с нас беше само преводач... Великият хан изрази възхищението си от мен... и аз изразих похвали за него, настоящия Велик хан... От къде е твоят род? - запита ме той... От кановете на хоните - отговорих му аз... Моят род е също от кановете на хоните...неговите очи заблестяха... Накрая той стана и каза: ...от тук нататък, ти ще бъдеш съюзник на Менхола... Аз те признавам за Емир на българите и освен това, за общ Посланник на нашите държави на Запад” /1, том І, стр.172/.

Вторият династичен брак между сарматите = българите и хоните = хуните е в 363 г. Основанието и причината за този династичен брак има предистория, свързана с упоритата агресия на Римската империя в североизточна посока за овладяване на стратегическата търговска магистрала, която е във владение и контрол на сарматите = българите. По решение на Великия Кинеш (Великия Събор), българската принцеса, дъщерята на кан Алтиш, приема за съпруг наетия на служба хунски военноначаллик Болюмар. Това е всъщност династически съюз между сарматите = българите и хоните = хуните. В сведението за първоначалното отрицателно отношение на Туран-Бика спрямо Болюмар (кан Баламбер) се подчертава расовото различие: “...Туран-Бика... в началото не го харесвала заради неговата ярко изразена монголоидност.” /1, том ІІІ, стр. 90/. (Приложение ІІ-3 - От кан Саричин до кан Атила).

Моголите на Чингиз хан наричали българите на кан Челбир (1178-1225) “бесермени”, а българите наричали моголите “татари”. В първото решително сражение между двете държави моголите = татарите срещу войските на кан Челбир претърпели страшно поражение и пленените войски на татарите не били избити, а освободени, като срещу всеки освободен пленник е трябвало да дадат по един овен, а за тeхния главнокомандващ, Уран-Китай – 10 овена. “...Под охраната на Абас Хин татарите били изведени от държавата през Джайк (река Урал). На прощаване Субатяй мълчаливо му връчил своя меч.” (Приложение І-13 - Паралели за достоверност-2).

Очевидно е, че сарматите = българите = бесермените са не само различни по раса, но и по морал от хоните = моголите = татарите, независимо от своите династични връзки, съседни и общностни територии, взаимни контакти, религия и култура. Действията и усилията на кан Барадж, след сключения договор с Великия хан на моголите, Угатяй, са насочени да предпази своята държава - Волжка България и държавите на своите родственици - Руските княжества, Дунавска България и Унгария от агресията и жестокостта на империята Могол.

Развитието на военните действия е описано подробно в том І, стр. 173-188 и не е проблем на настоящето изследване. Тук обаче трябва да отбележим, че при изследванията се натъкнахме на некоректност на редица изследователи. Некоректни са и опитите, на някои съвременни руски изследователи, като например Носовски и Фоменко, които правят компи-лация между кан Барадж и хан Бату - подчинен на Великия хан на мон-голите Угатяй. Възпроизведения от тях “исторически образ” те вменяват на суздалския княз Ярослав Всеволодович (Ярослав ІІ, 1238-1247 г., син на Всеволод ІІІ) (виж Приложение І-10.) По този начин правят поредния опит за присвояване на част от българската и на монголската история. /2, том І, стр. 91/. Писмената система на световната империя на монголите, въведена като официална писменост по времето на Чингиз Хан (ХІІ-ХІІІ в.), сега от изследователите се нарича “Уйгурско писмо” и съдържа значителен брой писмени знаци на старите българи. Част от тези знаци, изследователите, които не са запознати с писмените знаци на старите българи, или не желаят да признаят истината, отнасят към тъй наречените “согдийско писмо” /3/ и “несториянско писмо” /4/.

/3/. Johanes Friedrih, Geshich der schrift, Heidelberg, 1966.

/4/. Г.Ф.Турчанинов, Памятники письма и языка народов Кавказа и Восточной Европы, ......Ленинград, 1971.

Връзка

Обратно